ИЗПОТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изпотръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. Изтръшквам, натръшквам мнозина или всички. Хвърли се напред [горилата] и като размахваше дългите си предни крайници, за по-малко от пет удара на сърцето изпотръшка до един туземците. Гр. Угаров, ПСЗ, 524. изпотръшквам се, изпотръшкам се страд.
ИЗПОТРЪ̀ШКВАМ СЕ несв.; изпотръ̀шкам се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се натръшкваме. След изморителния преход се изпотръшкахме един след друг на земята за кратка почивка.