ИЗПОТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпотявам и от изпотявам се. Ирина изпи чашата си и усети нервно изпотяване. От морето лъхаше задух и топла влага като от парен котел. Д. Димов, Т, 446. Горещият и сух въздух предизвиква обилно изпотяване, което е един от най-съществените лечебни фактори на сауната. Отеч., 1977, кн. 11, 44. С втечняването на водната пара от въздуха при допиране до студени предмети се обяснява образуването на росата и изпотяването на стъклата на прозорците при застудяване. Хим. VII кл, 1965, 8.