ИЗПОУВОЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпоуволня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Уволнявам мнозина или всички. – Ще замина за България. – Думат, че там, като паднат едни и дойдат други на власт, всичките чиновници изпоуволнявали. В. Геновска, СГ, 260. – Ние – казаха жителите – ужасно се страхуваме от умен началник, защото ще разбере колко сме прости и ще ни изпоуволни. Затова отдавна търсим човек като теб. НТМ, 1966, кн. 211–212, 104. изпоуволнявам се, изпоуволня се страд.
ИЗПОУВОЛНЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпоуволня̀ се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се уволняваме.