ИЗПОХА̀ПВАМ, -аш, несв.; изпохàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Ухапвам, изхапвам много мнозина, всички или някого, нещо на много места. Вълкът беше издавил седем овце, изпохапал беше още няколко. Й. Йовков, АМГ, 28. Макар мнозина да бяха изпохапани от отровни паяци, сега всеки се стараеше да не изостава от другите. Гр. Угаров, ПСЗ, 527. Една бълха нападнала едного, та целия го изпохапала, на решето го направила. Р. Ралин, Е [еа]. изпохапвам се, изпохапя се страд., възвр. и взаим. Като няма лятоска вълци, кучетата на пастирите сами се изпохапаха, все в рани ходят. П. Делчев, БС [еа].