ИЗПОХА̀ПВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпохапвам и от изпохапвам се. Често жребецът на стадото е немилостив и към кобилите, и към младите животни, които живеят в стадото, а са наблюдавани и случаи на жестоко изпохапване и изгонване на кобили от стадото, както и убиване на малки кончета. Н. Йовчев, ПИЖ, 29.