ИЗПОЧУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпочупя и от изпочупя се като прил. Разг. Който е счупен, строшен в по-голямата си част, на много места или изцяло; изпотрошен. В осиротялото, още топло птиче гнездо остана малко оскубана перушина, няколко изпочупени яйца и още димяща кръвчица. Ст. Марков, ДБ, 131. Херакли се засмя, показвайки нечистите си изпочупени зъби. Д. Димов, Т, 507. Имаше сгради, които отдавна вече не служеха за нищо и се събаряха. Покривите им с изпочупени и разместени керемиди бяха хлътнали. Й. Йовков, ЧКГ, 221. В отделението за кадъните, заградено с дъсчена мрежа на ситни квадрати, сега изпочупена, дъските бяха по-малко прашни. Ст. Чилингиров, ПЖ, 104–105. Иван Ефрейторов приличаше на ябълка, която се грижи да опази плодовете си; изпочупена, позастаряла, неугледна, почерняла и погрозняла от ветровете. Й. Радичков, ГП, 72. Изпочупени стъкла. Изпочупена маса.