ИЗПÒЩВАМ, -аш, несв.; изпòщя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пощя много неща, всичко или нещо изцяло. Облича му ризката и го изважда да се припече на слънце и да му изпощи главицата. Ал. Константинов, Съч., 282.
2. Диал. С пощене намирам нещо (Н. Геров, РБЯ). изпощвам се, изпощя се страд., възвр. и взаим. Задължили ги да се изкъпят в гореща вода и да се изпощят, а сетне им раздали от жълто-кафявите дрехи. Ц. Родев, П [еа].