ИЗПРА̀ВЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на изправен1. Краката на масите и столовете трябваше да се режат, за да може стойката на седящия да е в перфектна изправеност. ЛВ, 2010, бр. 11, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)