ИЗПРАВЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Промяна у някого, свързана с отстраняване на недостатъци в характера и поведението му; поправяне, изправяне2. „Чадо, няма защита за никого, който блуждае между дявола и бога. Приеми наказанието като пръст божи за твое изправление и спасение.“ Ем. Станев, А, 182–183. Неговата [на Гогол] сатира не е нищо друго освен изповед на националните грехове и позив към наказание и нравствено изправление. Б. Балкански, Х, 1909, кн. 5–6, 55. Колко други пороци ако да би имало едно дете, ако обича истината, то има още надежда да ся изправи. Но ако обича да крие, ако не казва погрешките си, тогава няма надежда за изправление. С. Радулов, НД (превод), 72–73.
2. Отстраняване на грешки, пропуски или недостатъци от нещо; поправяне, изправяне2. Той [патриарх Евтимий] е предпринял и свършил изправлението на черковните книги, които са съдържале в себе си множество темни и неправилни места. СбС, 174. Молим ся убо на нашите учени от нине нататък да ся потрудят повече за това любородно дело и да содействоват секи по силата си на изправление, обогащение и украшение язика нашего. БКн, 1859, януари, кн. 1, ч. I, 2–3. Тия двамина султани лично пътували по областите, за да наглеждат изправлението на старите беззакония. Г. Бенев, БК (превод), 17.