ИЗПРАВЛЯ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. 1. Правя някого по-добър в нравствено отношение, като му въздействам, повлиявам да отстрани недостатъци в характера и поведението си; изправям2, поправям. Укреплявай душата си, изправлявай себе си и стани най-усърден към добрите дела. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 57. // Правя по-добър и по-праволинеен (характер, поведение, и под.); изправям2, поправям. Такива приятели избирай, на които нравите могат да изправляват твоите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 19.
2. Премахвам, отстранявам грешки, пропуски или недостатъци от нещо; изправям2, поправям. Вселенската власт има право да позволява на местните черкви, за да разследват те и изправляват богослужебните обреди и чинопоследования. (превод) ПСп, 1873, кн. 7–8, 64. Българската черква, в лицето на своя велики патриарх Евтимия, изправлявала е правописанието на черковните книги. ПСп, 1873, кн. 7–8, 64. изправлявам се страд. Ако душевните сили не ся обучават, ако не ся управляват и изправляват с прави поучения, мислите, които ще прави человек заради световните нечта и за благополучието, ще бъдат много пъти лъжливи и погрешителни. Ал. Кръстевич, У, 1871, бр. 18, 285.