ИЗПРАЖНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Непотребни вещества, които се изхвърлят през задния проход на човек или животно; екскремент. Излязъл беше да се облекчи и стрелата го улучила право е гърлото. Лежеше със смъкнати гащи, с лице в изпражненията си. А. Дончев, ВР, 251. В дъното на пазарището седяха деца и гледаха как врабците се събират и весело кълват топлите конски изпражнения, разпилени върху паважа. Г. Крумов, Т, 116. Диарични изпражнения. Животински изпражнения.
2. Само ед. Остар. Отделяне на изпражнения; изпражняване. Най-напред тие [болките] биват незначителни и имат местен характер, като например разстройство на апетита и неправилно изпражнение (ту пролив, ту запек). Знан., 1875, бр. 24, 368.
– От рус. испражнение.