ИЗПРА̀ЗНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпразня и от изпразня се като прил. 1. Който вече няма никакво съдържание, който не съдържа, не вмества нищо, в който не е останало нищо; опразнен. Андрея и Лазар изпратиха за Битоля последните натоварени коли, слугата и циганите хамали, които товариха дни наред, преметоха изпразнените хамбари – да бъдат готови за догодина. Д. Талев, ЖС, 324. Постлах изпразнения цедилник, сложих хляба и ястието и седнахме. Т. Влайков, Съч. III, 3. Рибарите живеят в една пещера с размърдани камъни. Над главите им са окачени изпразнени торби, един опушен фенер. А. Каралийчев, НЗ, 211–212. Мъжът ѝ Иван идеше към чешмата с изпразнени лейки. Д. Ангелов, ЖС, 9. // За съд – на който съдържанието е изпито или изядено. – Извинявайте! – каза той и като метна виното между мустаците си, приближи се към масата, за да си налее изпразнената чаша. Д. Кисьов, Щ, 126. – Да пия ли още? – запита студентът, като гледаше в изпразнената бутилка. П. Вежинов, ДБ, 170. – Ха, да е хаирлия! – Дай боже! – отвърна дядо Славчо. Па като напълни изпразнения юз: – Нека ти е печаловна търговията, бае Минко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 147.
2. Който е напуснат, изоставен от изпълващите го или обитаващите го хора. Като говори за българския град през първите години след освобождението от турско иго, Елин Пелин прави извод, че той няма своя душа и облик, а прилича на изпразнена квартира, която наемателите са напуснали завинаги, но собственикът я обновява и чака нови наематели. А. Каралийчев, С, 245. Изселиха се цели околии турци и изпразнените земи се заеха от безимотни наши колибари. А. Страшимиров, ЕД, 6.
3. За оръжие – от което куршумите, снарядите са изстреляни. – Кой си ти, убиецо? – викна Лазар с пресекнал глас, но Алията премести изпразнения си пищов в лявата си ръка и посегна за втория си пищов. Д. Талев, ЖС, 435. Халоса в главата Данаила и излезе в голямата зала: там ся спря пред входа за една минута, напълни изпразнения си пищов и повика. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 47.