ИЗПРА̀ЗНЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изпразнен. Главният психо-физиолог се тръшна на стола и притисна с длани слепоочията си, а аз се стараех да не поглеждам към Хели. И се напъвах да изцедя нещичко от вакуумната изпразненост на главата си. Л. Дилов, МСП, 130.