ИЗПРА̀ЗНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал); изпрàзня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпразвам; изпразнувам. Някой си минуваше през прозорчето на плевника и изпразнюваше един чувал на голите дъски, без да събуди някого и без да остави други белези от влизанието си. М. Балабанов, ДБ (превод), 135. Данъците за наследствие се уголемиха; където някой е умрял, чиновниците тозчас с въоръжените си слуги почти целия дом изпразнюваха. Г. Бенев, БК (превод), 42. изпразнювам се, изпразня се страд.
ИЗПРА̀ЗНЮВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); изпрàзня се св., непрех. Изпразвам се; изпразнувам се.