ИЗПРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпера като прил. Който е изчистен с пране; пран. После облякох изпраната и изгладена престилка и вързах под бялата якичка за последен път пионерската връзка. В. Бончева, АП, 5. Изпраните ризи показваха бели като сняг яки. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Погледът ѝ [на жената] падна на голямото цинково корито в ъгъла на кухнята, пълно с изпрани и изцедени чаршафи. М. Грубешлиева, ПП, 171.