ИЗПРА̀СКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изпрасквам1. Но този неприличен писък [на кларнето] не се понрави на тромбата: пък ти, пък ти, ти-ти-ти-ти! Барабанчето, сякаш, това и чакаше. Щом чу изпраскването, то заръмжа като вързано куче. Ст. Чилингиров, ХНН, 136.
ИЗПРА̀СКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изпрасквам2 и от изпрасквам се.