ИЗПРА̀ШВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпрашвам1 и от изпрашвам се.

ИЗПРА̀ШВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изпрашвам2 и от изпрашвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)