ИЗПРЕВА̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); изпревàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изпреварвам. Никой от чакащите не възрази на това пререждане. Обаче Славян Дойков, с поглед, закован в затворилата се след младия депутат врата, измърмори ядно: – Гледай го ти, хлапака му с хлапак! Ще ме изпреваря. Д. Ангелов, ЖС, 108. Ето защо, макар че чичо Митуш се мръщеше, Панко изпреваряше всички слуги и ставаше пръв между слугите. Й. Йовков, АМГ, 43. Дядо Хаджия го изпреваря, изважда отнейде един свой измачкан тефтер, разгръща го, туря си очилата и почва да се рови в него. Т. Влайков, Пр I, 105. Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива, / но Дойчин го изпреваря. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 9. изпреварям се, изпреваря се страд. и взаим.