ИЗПРЕВЀЖДАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпревеждам1 и от изпревеждам се.

ИЗПРЕВЀЖДАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпревеждам2 и от изпревеждам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)