ИЗПРЕВЗЀМАМ, -аш, несв.; изпревзѐма, -еш, мин. св. изпревзѐх, прич. мин. страд. изпревзѐт, св., прех. Разг. Превземам много неща или всичко. Неприятелят изпревзел всички крайбрежни селища. изпревземам се, изпревзема се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)