ИЗПРЀДВАМ1, аш, несв. (диал.); изпредà, -ѐш, мин. св. изпрѐдох, прич. мин. св. деят. изпрѐл, св., прех. Изпридам. От тая вълна изпредват конец; тоя конец на Коледа рано сутринта турят на един от кошерите. Д. Маринов, Избр. пр I, 454. изпредвам се, изпреда се страд.
ИЗПРЀДВАМ2, -аш, несв.; изпрѐдна, -еш, мин. св. -ах, и изпредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Прех. Изпреварвам някого или нещо; изпредявам, изпреждам. Припка онова ми ти даскалче – вятър. Из крива улица пое, изпреди всички. – Митко, бягай – вика даскалчето, – бягай, че село против тебе иде. Ц. Церковски, Съч. III, 254–255. Малко по малко овцете изпредиха магарето, минаха от двете му страни и се събраха отпред. Й. Йовков, ЧКГ, 96. Доста изпреднах транспорта на болницата и ето ме сега, слязъл от коня. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 340. – Аз съм сприхав човек, господине, но и на младини моят ум изпредваше моя темперамент. И сега аз дълбоко схващах, че лошо постъпвам. А. Страшимиров, А, 189.
2. Непрех. Вървя напред, вземам преднина в развитието си или издигането си; изпредявам, изпреждам. А горките ученици губят златното си время напразно и вместо наука, учат ся на мюзевирлици, а вместо благонравие – на разврат и пр. и пр., и тъй новото наше поколение вместо да изпреди, а то остая пак по прежнему. Лет., 1871, 157. Тъй се разчух цял философ, / даскал, .. и богослов / и никак се не усетих / как тъй скоро аз изпредих, / станах първи, минах напред. Г. Софиянец, П, 71.
3. Непрех. За часовник – избързвам (Н. Геров, РБЯ). изпредвам се, изпредна се и изпредя се страд. от изпредвам в 1 знач.