ИЗПРЀДВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от изпредвам1 и от изпредвам се; изпридане.
– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ИЗПРЀДВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изпредвам2 и от изпредвам се; изпредяване, изпреждане. Някога, случи се, стрелките покажат минутка закъснение или изпредване – той поправя грешката, като сверява времето със своя огромен джебен часовник. Огн., 1942, бр. 53, 1.