ИЗПРЕДВЍД нареч. Остар. Само в съчет.: Изпускам изпредвид. Не вземам нещо предвид. За да добием истинска представа за философските източници на символизма, ние не трябва да изпускаме изпредвид учението на Шопенхауер. Е. Каранфилов, Б III, 175. В последния пасаж се изпуска изпредвид също така, че „художниците, които стоят върху гледището на буржоазията“, не са една компактна маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 403. Ние често изпускаме изпредвид, че разпространението на вестника не е по-маловажно, отколкото да държим една хубава сказка. Г. Георгиев, Избр. пр, 327.


Източник: Речник на българския език (онлайн)