ИЗПРЀДИ. Диал. I. Нареч. Отпред. Изпреди, пред къщата има кладенец. Н. Геров, РБЯ II, 289. На пътя изпреди вървяха двоица коне. Н. Геров, РБЯ II, 289.
II. Предл. Пред. Изпреди дюкяна стоеха селяни. Ст. Младенов, БТР I, 930.
ИЗПРЕДЍ. Остар. и диал. I. Нареч. Преди, по-рано, преди това. – Изпреди се пукаше земята – каза тежко дядо Митьо, – докарахме вода чак от Дунава да прогоним сушата. С. Северняк, ОНК, 95. Приказваме си един ден с Тася и оплака ми се той. – Няма – каже, – като изпреди: не се случваше ден да затворя дюгеня с по-малко от 60 – 70 гроша. А. Страшимиров, А, 533. При печалното осветление, под което ми се представляваше сега деятелността на комитетите, как изглеждаше осъдително всичко, на което бях гледал изпреди като на подвиг! К. Величков, ПССъч. I, 15. Една нова мисъл щом ни блесне в ума, оставя ни светлина, която прави да видим куп нови предмети, щото изпреди не сме ги съзирали. Ив. Богоров, СИНЕ, 41.
II. Предл. 1. Преди. – Хе! Дето е било изпреди двайсет години, за него иска да се разправя. Й. Йовков, ЧКГ, 168.
2. Пред. Някои от тия тела [в пространството] променяват мястото си: едни иззади нас излизат отпреди ни, а други изпреди нас ся теглят отзади ни. Н. Геров, ИФ, 6.