ИЗПРЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Изпредвам2; изпреждам. Ала тъкмо поради тези свои достойнства младата писателка съперничи на младите белетристи. Тя е почнала доста късно в сравнение с тях – и в много отношения ги изпредява. ЛН, 1928, бр. 20, 3. изпредявам се, изпредя се страд.