ИЗПРЕЛЍСТВАМ, -аш, несв.; изпрелѝстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Прелиствам много неща, всичко или нещо изцяло. Той го [портфейла] разтвори бавно, изпрелисти някакви книжа в него, като че ли да се увери, че всичко там вътре е на мястото си. Кр. Велков, СБ, 8. Изпрелистих бележника, но написания адрес не намерих. изпрелиствам се, изпрелистя се страд.