ИЗПРЕСЍЧАМ, -аш, несв.; изпресекà, изпресечѐш, мин. св. изпреся̀кох, прич. мин. св. деят. изпреся̀къл, -кла, -кло, мн. изпресѐкли, прич. мин. страд. изпресѐчен, св., прех. Разг. 1. Пресичам1, прерязвам много неща или всичко до край. Между най-горния шанц и батареята имаше засека, тоест бяха изпресекли кое до половина, кое до дъно растящите там дървета. Ив. Вазов, Съч. VI, 99. Тогай бръкна Марко добър юнак, / изпресече на кале катанци, / излезнали троица витедзи, / та гледая хоро на мегдано. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 87. Дори остра сабля да оправи, / на арапин глава да отреже, / до десет йе бучкие изпресекъл, / на арапин глава отрезало, / погуби си църна арапина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 183.
2. Съсичам мнозина или всички. Ромейците били вече завързали втория край на въжето и се отдръпнали да погледат как разбойникът се гърчи, когато Райко връхлетял с коня си сред тях, изпресякъл двама-трима, колкото да ги изплаши, и отнесъл обесения заедно с една стрела в рамото си. О. Василев, ЗЗ, 95–96. изпресичам се, изпресека се страд.