ИЗПРЕТЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; изпретъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Претърсвам много неща или всичко, навсякъде. – Отървахте ли мя! Избавих ли ся сега? – рече. – Заптиетата изпретърсиха и си отидоха. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 58–59. изпретърсвам се, изпретърся се страд.