ИЗПРЍДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изпридам и от изпридам се. Изпридането става в едно тясно, но дълго помещение, съоръжено с прикрепени на стената чекръци. Д. Казасов, ВП, 44. Тлаката е взаимопомощ при по-случайни работи; при бързо изпридане вълната на една къща. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36.