ИЗПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св.; изприкàжа, -еш, мин. св. изприкàзах, св., прех. Разг. 1. Разправям, разказвам, наприказвам много неща или всичко. По празници, по забави и седенки – все заедно. Колко сладки приказки изприказваха, колко щастливи часове преживяха! И. Петров, НЛ, 62. Той от дума на дума изприказа на събеседника си сичко за своя живот, за своите надежди и за своите последни мъки и неслуки. Т. Влайков, Съч. II, 131. Тя говореше бързо и припряно до задъхване и като че ли бързаше наведнъж да изприкаже спотайваните си толкова дни мисли и полудетински вълнения. Г. Райчев, ЗК, 33. Тя приказваше все по-бързо и по-бързо, мъчеше се да изприкаже всичко, да не остане нищо от неприятните мисли за другия ден. П. Вежинов, ДВ, 196.
2. Остар. и диал. Казвам, разказвам, съобщавам нещо. В същото време вълшебница ся вече не видя, а Веселин занесе кесията на баща си, комуто изприказва тайната. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 310. И Васил изприказва на Пенча нуждата за завръщанието Величково в България. Ил. Блъсков, ДБ, 66. Най йотиде момче, / близо при момата, / че йолои [улови] мома, / за бяла ръчица, / че си я събуди, / да му изприкаже, / що е сънувала. Нар. пес., СбНУ III, 48. изприказвам се, изприкажа се страд. – Апостоле, толкова приказки са се изприказвали оттогава, а и до ден днешен никой тъй и не е узнал защо, след като се прибра от Батак в Пловдив, замина веднага за Одрин. Н. Никифоров, ПВ, 54. – Бях ти писал нещо, но то не може да се изприкаже. П. Мирчев, Е, 51.
ИЗПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св.; изприкàжа се св., непрех. Разг. Казвам, разправям всичко, което имам да казвам на някого, което искам да споделя с него; наприказвам се. След като се изприказваха за роднини и приятели, гостът помоли родителите да пуснат Пенко при него за една неделя в балкана. П. Здравков, НД, 125. Увлечен от разказа му, аз слушах мълчаливо. А той сякаш ме бе забравил. Разбрах, говореше повече за себе си, да се изприказва, да му олекне. П. Бобев, К, 96. Те не искаха неговата помощ, но мислеха, че бе редно да постои още малко при тях, да му се изприкажат, да го погледат и му се порадват. И. Петров, МВ, 188. – Искам да се изприкажа пред тебе, учителке – продължаваше тя сега, – да сваля тежък камък от сърцето си. Д. Талев, И, 204. Па и много му се беше натрупало на сърцето, тежеше му, па да можеше да се изприкаже некому, усещаше, че ще му поолекне, ще му съмне пред очи! М. Георгиев, Избр. разк., 56.
ИЗПРИКА̀ЗВАМ СИ несв. и св.; изприкàжа си св., непрех. Остар. Изприказвам се. Ние разговаряхме снощи с доктора в кръчмата, когато дойде при нас поручик А. от тая съща дружина, запасен офицер, простодушен, не глупав момък. Седна мълчалив и угрижен, после почна да си изприказва. К. Константинов, ПНП, 27. По кладенци и чучури, де ходят моми често за вода с медни бели котли, момци свободно се разговарят тамо с тях, де като си изприкажат обширно, напиват им води и получават китки. Г. С. Раковски, П I, 100.