ИЗПРЍСНУВАМ, -аш, несв.; изпрѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Изприсвам. Току ми тие две църни очи, да бог даде, да ми изприснуват. Нар. пес., СбВЧ, 288.


Източник: Речник на българския език (онлайн)