ИЗПРОВА̀ЖДАМ, -аш, несв.; изпровòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изпращам, изпровождам. Той като минуваше по градовете из България, посрещнаха го [Петра Долена] и го изпроваждаха с голяма слава. М 1857, 108. „Когато ще изпроваждам пратеници на Ваше светейшество, можете да бъдете сигурни, че не ще ви забравя.“ РН, 1910, кн. 8-9, 210. Бориса и брата му изпратиха с почет из Цариград. Боляре и народ ги изпроваждаха до пределите на царството. Е. Мутева, РБЦ (превод), 127. За да накараме народа си да чете нашите книги и да изпроважда децата си в училищата, ние сме длъжни по-напред да му докажеме, че науката е свещена. СбПер. п II, 171–172. „Баща ми се занимаваше с джелеплик, т.е. купуваше овни, изпроваждаше ги в Цариград и продаваше ги на касапете.“ Н, 1881, кн. 1,23. изпроваждам се, изпроводя се страд. Пътниците, които отиват в Индия, минуват през Браундизгум, а стоката повечето пъти са изпроважда през Венеция. Знан., 1875, бр. 8, 128. Еснафът решава еди-кой да бъде епитроп на черквата, еди-кой касиер, на непокорливия му се напомня един-дваж, най-сетне се изпроважда чаушина да му закрий тезгяха. ВЦ, 1888, кн. 20, 22–23.