ИЗПРОВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпровѝкна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Провиквам се с всичка сила, провиквам се, колкото мога. Па излезе Марко, бе, навънка, / па се Марко викна, изпровикна: / „Ой те тебе, конче шарколия“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 8. Изпровикна са Никола / от стара Рила планина, / от айдушката равнина. Нар. пес., СбВСт, 633.