ИЗПРОДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; изпроду̀пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Продупчвам много на брой неща, всичко или нещо на много места, навсякъде. „Дайте му дрехите си, но после да се не оплаквате, когато ви ги донесат изпродупчени с нашите куршуми“ – казах аз и заминах си. З. Стоянов, ВЛ, 52. Дъжд от малки бомби изпродупчва след това германското училище. Макед., 1922, кн. 3, 51. Изпродупчих чорапите си, трябва да ги кърпя. ∆ Молците са изпродупчили вълнената ми жилетка. изпродупчвам се, изпродупча се страд.

ИЗПРОДУ̀ПЧВАМ СЕ несв.; изпроду̀пча се св., непрех. Разг. Продупчвам се на много места, продупчвам се навсякъде. Обувките ми се изпродупчиха.


Източник: Речник на българския език (онлайн)