ИЗПРОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; изпростя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Прощавам много неща или всичко на някого. – Че ти не щеш ли да кажеш и меня некво да правей, та да ми изпрости господ греховесе? БНТв Х, 376. изпрощавам се, изпростя се страд. и взаим. Коа виделе бугарите, оти кье гинат векье от турците, чунки джепаането му се свършило, зеле, та сите се изпростиле. БНТв ХІ, 56.