ИЗПРЪ̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Остар. и диал. Пръв, първи. Горещината може да бъде изпръвна; а често човек вижда започнуването на треската да са забележава с едно усещане студенина. Ив. Богоров, СЛ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)