ИЗПРЪ̀ВНО нареч. Остар. и диал. Първо, изпърво. Така са познава от саморастната биволица за човека, че образът, по свойщина на различните народи на земята, са придържа изпръвно от самораста на климата, на местата, на яденето. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 24.
– Други форми: изпръ̀в, изпръ̀ве, изпръ̀вна.