ИЗПРЪ̀ВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от изпръвен; начало. Някои казват, че ризата е дошла в Европа най-напред от кинезите, други изваждат нейната изпръвност от началото на деветнайсетия век и мислят, че тя е европско изнамерване. Ив. Богоров, СЛ, 20.