ИЗПРЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; изпръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Пръпвам нанякъде, извън някакво място изведнъж; изпърпвам.– Гостенки, а? – затвори той вратата, без да се отмахне настрана, защото момичетата, както бяха се сконфузили, можеха да изпръпнат навън, а на него никак не му се искаше да ги изтърве толкова рано. Г. Караславов, ОХ, 40. О, дай ни крила! / .. / и мигом безбройни цветя лекокрили / изпръпнаха в ясни простори. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136–137.