ИЗПРЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; изпръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. за земя, почва, пръст – засъхвам частично, по повърхността и ставам пръхкав, ронлив, рохкав. В градините още нямаше зеленина, но земята беше изпръхнала и топла, овошките цъфнали – бели от горе до долу. Й. Йовков, ЖС, 114. Наистина скоро земята ще изпръхне и ралата ще плъзнат нашир и надлъж по нивите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 278–279. От вчерашните дъждове се чернееше изпръхнала кал, нарязана от талиги. В канавките, обрасли с репеи, лъщеше вода. Ем. Станев, ИК I и II, 113. Цяла нощ не мигнаха двамата от вълнение. Те се додумваха как ще я [нивата] преорат издълбоко, ще изпръхне черноземът през зимата, па запролети ли се, като я насадят с царевица, та ела да видиш чудо... Кр. Григоров, Н, 40. Селянинът дося нивата след няколко дни, когато изпръхна пръстта, а подир седмица-две семената поникнаха. П. Бобев, ГЕ, 72. От нощната хладина пясъкът е влажен, но близнат ли го първите слънчеви лъчи, той побелява и изпръхва. ВН, 1955, бр. 191, 1.
2. Разг. За хляб или друга тестена храна – вкоравявам се, изсъхвам и се сипя, роня на трохи. Той [хлябът] така изкушаваше техните погледи с горната си лъскава кора, че те бързаха да го скрият в торбите и да го подпъхнат под сеното, за да не изпръхне по пътя. Ст. Чилингиров, ПЖ, 14.
3. За кожата на открити части от човешкото тяло – засъхвам, губя своята еластичност и мекота, обикн. от лоши атмосферни условия (студ, вятър, горещина и под.). Стената се отпусна и пльосна в мътната локва. По коравите, изпръхнали от студ лица се изписаха умора и огорчение. Г. Крумов, Т, 81. – Да е жива и здрава леля ти, ама не ме оставя да се изкашля на едно място. Все бързам, все тичам. – Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд, ха на парфюмерията за помада, дорде не ми е изпръхнала кожата от банята. Чудомир, Избр. пр, 186. Лица, изпръхнали от суховея, / закоравели като гьон ръце. Бл. Димитрова, Л, 62. // За устни – изсъхвам и се напуквам. Неговите очи леко се зачервиха, устните му изпръхнаха като надухани от ранен пролетен вятър. В. Ченков, ПС, 75. Лицето ѝ беше изпито, жълтопепеляво, устните ѝ бяха изтънели, почернели и изпръхнали. Г. Караславов, ОХ II, 59. А той [Лазар] вече гореше в треска. Устните му бяха изпръхнали, на бузите му, под очите пламтяха две огнени петна, дишането му ставаше сухо и все по-бързо. Д. Талев, ЖС, 438.
4. Диал. За растение, плод – загубвам сочността си и ставам ронлив, сипкав (Н. Геров, РБЯ).
ИЗПРЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; изпръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Обикн. за птица – изпърхвам, изпръхтявам. Гората шумеше отгоре, в листите изпръхваше птица, оронваше се суха клонка. Г. Крумов, Т, 58.