ИЗПУ̀КВАМ1, -аш, несв.; изпу̀кам, -аш, св., непрех. 1. За предмет, дъска, лед и под. – издавам пукот, еднократно пукане, обикн. като се пуквам по повърхността си. Някогашната тишина отново се възцари в тоя стар дом, дори стана по-дълбока и по-ясно се чуваше нощем как изпукваха старите греди по таваните. Д. Талев, СК, 12. Пресъхналата врата на библиотечния шкаф изпука зад него. М. Грубешлиева, ПП, 231. С разтреперани ръце той хвана освободения край и се опита да извие желязото. Сухата дъска изпука, но желязото не се огъна много. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 332. Млада жена стана от стола си и дръпна една от завесите. Нещо изпука и завесата увисна на единия си край. К. Петканов, В, 52. Изведнъж ледът леко изпука под него и Свилен замря на мястото си. П. Вежинов, ЗЧР, 95. Тончо не смееше да стисне здраво дрънкалката, струваше му се, че тя ще изпука в ръцете му. Ст. Даскалов, СЛ, 406. // За дреха – издавам пукот, като обикн. се разпарям, скъсвам по тегелите. Яката на Тенев изпука, вряза се в шията му, започна да го задушава. Ст. Марков, ДБ, 378. Хвана го яко за ревера на палтото, реверът изпука, изглежда, че някъде се разпраха шевове. Й. Радичков, СР, 61. – Дай телефона! – Кондарев изтръгна слушалката от ръката му, яростно завъртя дръжката на апарата. Зеленикавата тужурка изпука и тегелът под мишницата се разпра. Ем. Станев, ИК III и IV, 438.
2. За огнестрелно оръжие, най-често пушка – издавам изстрел, пукот, стрелям изведнъж, обикн. еднократно. Офицеринът се намираше на куршум разстояние от това множество, когато няколко пушки изпукаха. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 11. Малко по-късно горе изпукаха няколко пушки – турците стреляха по кучетата. Д. Талев, И, 425. Щом старият разбуди синове и снахи и хукна да гаси, изпукаха пушки, в тъмното се чуха дрезгави гласове. Ив. Гайдаров, ДЧ, 35–36. В преваляващата майска нощ изпукаха зловещо няколко пушки. П. Здравков, НД, 24.
3. За част от човешкото тяло, обикн. кръст или става – издавам пукот, пукане при движение, силно издърпване или притискане. Той стисна така силно пръстите на младежа, че те изпукаха в ръката му. П. Вежинов, ДБ, 155. Иван се поклони толкова ниско, че кръстът му изпука. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249. Вратът му изпука... Застена той като звяр. Ст. Дичев, ЗС I, 126. Равненският учител не дочака втори път страшното острие. Стисна челюст. Лицето му стана каменно, костите на гърба му изпукаха. Ив. Гайдаров, ДЧ, 26–27. Като чу гласа на сержанта, чичо Ерменко поизтри очите и за да прикрие вълнението си, се подпря на дряновицата и като се изправи, коленете му изпукаха. Н. Кирилов, ПД, 78. Младежът преплете пръсти, изви ги по навик и те изпукаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 9.
4. Прех. Разг. Рязко издърпвам, изтеглям или извивам пръстите на ръцете си, като при движението ставите издават пукот, пукане. Трънката стана, изпука пръстите на ръцете си и се промъкна към изхода: – Все пак да проверим на място. П. Проданов, С, 77. Челникът се промъкна напред, излезе накрая, захвърли сърпа върху близкия сноп, изпука пръстите на ръцете си и се провикна: – Благословена сянка! К. Петканов, ЗлЗ, 131.
◊ Изпуквам си / изпукам си патроните; изпуквам / изпукам всичките си патрони. Разг. Изчерпвам доводите си, възможностите или резервите си. Месец, два, изпукал си патроните Махмуд, походил празен и се умълчал. Н. Хайтов, ПП, 116.
ИЗПУ̀КВАМ2, -аш, несв.; изпу̀кам, -аш, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Разг. Неодобр. Обикн. с предл. от. Умираме много на брой или всички; измирам. Вярното, значи, е туй, че ще изпукаме от глад. На два деня по един хляб ни дават. Й. Йовков, ПК, 69. – Що не напои овцете, що им не турна шумица? Ще изпукат – викна тя след него, ала Вуте вече бе излязъл. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Пладне току-що бе минало. Скалите бяха нагорещени от слънцето. Не се виждаше наблизо ни едно дръвче, ни някаква сенчица. Някой от въстаниците каза хрипливо: – Тука за вода ще изпукаме. Д. Талев, И, 583. Борис повдигна рамене. – Потрайте до следващия сезон. – Дотогава ще изпукаме, синко!... – произнесе жената. – Ще измреме от глад. Д. Димов, Т, 218. – Не засеете ли тази година, догодина ще изпукате от глад. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 233. – Да имахме барем малко събрани пари, колкото за начало. Ке ни изпукат децата отглади. Сл. Македонски, ЕЗС, 29.
ИЗПУ̀КВАМ3, -аш, несв.; изпу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Изяждам или изпивам голямо количество, много или всичко. – Вам е отредено да нападнете първи Царевец. Ще изпукате виното и ще изядете гъркините. Ив. Вазов, Съч. XXI, 74. – Право да ти кажа, бях гладен като вълк, а кога дойдох, тия лакоми мулета изпукали всичко... Ив. Вазов, Съч. ΧVIII, 23. Жената на Борис пък, щом изпукаха и последния чувал, тръгваше да дири паница брашно в заем. Кр. Григоров, Н, 126. – Голяма грешка направихте, че не национализирахме и ракията. Пийнах само едничка, а след това ония американци изпукаха всичко. Д. Кисьов, Щ, 309.
2. Разш. Изхарчвам, пропилявам голямо количество, много или всичко (пари, имот, богатство, състояние и под.). – Заеми ми два франка още. – Ще ги изпукаш и тях – знам си аз стоката. Ив. Вазов, Съч. VI, 4–5. – Хей, слушай, няма да ми харчиш парите, чуваш ли? Главичката ще ти прекълцам! – Те са си мои – каза дебелакът. – На майка ти са, не са твои. А сега са мои и на мен е предоставено от съдбата да ги изпукам до лев. В. Цонев, ЕВ, 30. изпуквам се, изпукам се страд. За една седмица що ядене се изпука.
◊ Каквото (колкото) <си> изчукам, <си> изпукам. Разг. Изхарчвам, пропилявам всичко, което успявам да спечеля, обикн. пари. – Заряза дома си, избяга от текезесето, остави ме с три деца като с три синджира и ние чакаме, а той се развява по обектите и каквото изчука – изпука... Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. – Ела при нас на воля. Колкото изчукаш – изпукаш, поне си свободен. К. Калчев, СТ, 223.
ИЗПУ̀КВАМ4, -аш, несв.; изпу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Нагрявам на огън зърна, обикн. от царевица, за да приготвя пуканки. „Що не взема да им изпукам и малко пуканки“ – рекох си. Й. Радичков, СР, 255. изпуквам се, изпукам се страд.