ИЗПУ̀КВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изпуквам1 и от изпуквам се. Тя трепваше от всяко изшумоляване, от всеки глас, от всяко изпукване на гнила съчка. Ем. Станев, ПЕГ, 96.
ИЗПУ̀КВАНЕ2 ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от изпуквам2.
ИЗПУ̀КВАНЕ3 ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от изпуквам3 и от изпуквам се.
ИЗПУ̀КВАНЕ4, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изпуквам4 и от изпуквам се.
ИЗПУ̀КВАНЕ5, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от изпуквам се.