ИЗПУСКА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Тръбно хидротехническо съоръжение, което служи за пълно или частично изпускане на водата от водохранилища и канали. Понякога при изчисляването на тръби под налягане, като например основни изпускатели и други къси тръбопроводи, се налага да се определи водното количество, което преминава през тях. Ст. Д. Станчев, X, 202.