ИЗПУ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпусна и от изпусна се като прил. 1. За човек или животно – който е успял да избяга, който не е бил заловен, убит и под. – Имам ловци, и при това от главата до петите ловци, които с месеци приказват само за една изпусната гургуличка, а за тебе два заека наведнъж са нищо?! Д. Калфов, Избр. разк., 284. Ние с трепет очаквахме времето, когато като изпуснати юнци ще хукнем към „Кочиевци“, където пролетта прогонваше най-рано тежката, студена зима. Г. Белев, ПЕМ, 38.
2. За съд или друго вместилище – който е отпушен, отворен и съдържанието му изтича. Два куршума едновременно пробиха гайдата и дясното рамо на Мренката. Той падна възнак в окопа. Изпуснатата гайда издаде последен, слаб и печален тон. П. Вежинов, НС, 47.
3. За бод, бримка и под. от плетиво или тъкан – който не е хванат и се разплита, разтъкава, разнищва. А машинописката, наведена, се мъчеше да залови изпусната бримка на чорапа под коляното. Чудомир, Избр. пр, 31. Подири очите на майка си, та от тях да се насърчи, но тя гледаше плетивото и се мъчеше да улови изпуснат кутелец. К. Петканов, В, 136.
4. Прен. Който не е използван; пропуснат. Тия хора тук, струваше му се, никога не бяха се борили със земята, не искаха и да знаят, че всеки изпуснат ден носи загуби. Кр. Григоров, Н, 113. Изпуснат случай. Изпусната възможност. Изпуснат шанс.
5. Прен. Който е казан неволно, случайно или не на място; изтърван. – Чапкънин, змия, урод [Страшилището], що народ изгълта. Та започна напоследък и с децата. Аз изтръпнах при тая изпусната дума. П. Михайлов, МП, 41.
6. Прен. За човек – който е с лоши нрави и поведение, който е тръгнал по лош път; разпуснат, изтърван. – Обичам Фани и край! Глупости! Де да не я познава майка му. Тя вече е обиколила нейната махала, разпитала е съседките ѝ. Изпусната. Кой знае дали може вече и детенце да роди. Г. Краев, ЛСП, 29. „Загубена младеж – беше си казал мъжът. – Изпусната, без идеали, без воля.“ Г. Крумов, Т, 40. Изпуснат младеж.