ИЗПУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпустѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпустя̀л, -а, -о, мн. изпустѐли, св., непрех. Рядко. Ставам пуст, безлюден, необитаем; опустявам1. Улиците бяха досущ изпустели. Ив. Вазов, Съч. VI, 81.
