ИЗПУ̀ХВАМ, -аш, несв.; изпу̀хам, -аш, св., прех. Разг. Пухам нещо докрай; изтупвам1, опухвам1, отупвам. Селяните поотърсиха сламките от дрехите си, изпухаха барушките и ги закачиха на железните клинове за идната зима. Кр. Григоров, Р, 149. Той тръсна глава, изпуха каскета си ο коляното, наложи го и тръгна към пътната врата. Ем. Манов, ДСР, 206. Даскалът взема панерката със сухите дренки и почва да изпухва праха им. Хр. Смирненски, Съч. III, 78. изпухвам се, изпухам се възвр. и страд.
◊ Изпухвам / изпухам праха <от гърба> някому. Разг. Обикн. в св. Набивам, напердашвам някого. Като не слушаш, ще видиш – баща ти довечера ще ти изпуха праха от гърба.