ИЗПУХТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от изпухтявам. Добичетата, грохнали от целодневна оран, веднага подвиха колене и легнаха с тежко изпухтяване. Д. Ангелов, ЖС, 375. След няколко изпухтявания влакът бавно потегли.
