ИЗПУ̀ШВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изпушвам1 и от изпушвам се. Подир изпушването по една лула всички се приготвиха и се върнаха къде сарая. Ц. Гинчев, ГК, 193.
ИЗПУ̀ШВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от изпушвам2 и от изпушвам се.
