ИЗПЪ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от изпъквам. Той дочака зората на изток, видя изпъкването из сумрака, старовремските стени и чудатия облик на Камилите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 96. Каква е същността на социалния процес у нас: това е формирането на капитализма. Или с други думи – изпъкването на едри собственици. Г. Кирков, Избр. пр I, 88.