ИЗПЪ̀КНАЛОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество на изпъкнал; издаденост. Противоп. вдлъбнатост, вдлъбнатина. И всичко излазяше сега ясно пред очите му, с голяма изпъкналост и пълнота. Ив. Вазов, Съч. IX, 21. Изпъкналост на челото. Изпъкналост на скулите. Изпъкналост на черепа.
2. Издатина, издаденост. Противоп. вдлъбнатост, вдлъбнатина. Но сега, от точката, дето бяхме ние, езерата се не виждаха, затулени зад една изпъкналост на почвата. Ив. Вазов, Съч. XV, 135. Има притежатели на свенливи бузи, на уморени бузи, има бледобузи хора, просто едно равно лице, без всякакви изпъкналости. Й. Радичков, НД, 168. Циганинът, който свиреше със зурлата, отдалеч можеше да са види, че две изпъкналости като яйца са образуваха до ушите му. З. Стоянов, ЗБВ III, 67. Различните изпъкналости по стените разсейват звука, а меките и шупливи материи поглъщат звуковата енергия – тя се превръща в топлина, но в съвършено малко количество. Физ. X кл, 1951, 23.